sobalЗахарният диабет е общо заболяване, засягащо деца и възрастни, което след време може да даде отражение и върху очите. Пациентите с това заболяване са склонни да развият катаракта (вътрeшно перде) или глаукома (повишено вътреочно налягане), но засягането на ретината е основната заплаха за трайно понижение на зрението.
След 15-20 годишна давност на заболяването повечето пациенти развиват диабетна ретинопатия (увреждане на ретината от диабета).
С времето захарният диабет засяга кръвоносните съдове на ретината.
Най-ранната фаза на заболяването се нарича непролиферативна/фонова/ диабетна ретинопатия. В този начален стадий на болестта стените на артериолите на ретината отслабват и започват да пропускат кръвни клетки, образувайки малки, точковидни кръвоизливи по ретината.По ретината могат да се оформят участъци с оток, които да доведат до понижение на зрението.
Следващият стадий на заболяването се нарича пролиферативна диабетна ретинопатия. В тази късна фаза на болестта циркулаторните промени водят до образуване на обширни зони от ретината с недостатъчен приток на кислород (исхемия). Съдовата система на ретината, стремейки се да се справи с недостатъчното хранене, започва да отделя вещества (съдов растежен фактор-VEGF), стимулиращи образуването на нови съдове. Tе обаче са с „чупливи“ стени и лесно кървят. Така се появяват нови кръвоизливи по ретината, все по-големи, като по-тежките могат да проникнат в стъкловидното тяло и да се образува хемофталм (кръвоизлив в стъкловидното тяло).
Получава се един омагьосан кръг – недостиг на кислород – новообразувани съдове – нови кръвоизливи, а след тяхното разнасяне остава съединителна тъкан, като в късните стадии на болестта може да се стигне до отлепване на ретината и вторично повишаване на вътреочното налягане (вторична глаукома).
Симптомите, говорещи за засягане на зрението в различните стадии на заболяването варират – от преходно или трайно замъгление на зрението, през „летящи мухи“ и/или светкавици пред окото, до внезапна пълна загуба на зрение.
За да се избегне откриване на болестта в крайните стадии, диабетиците трябва да преминават рутинни периодични прегледи при очен лекар и да се започне възможно най-ранно лечение на установените промени в очното дъно.
Диагнозата
Диабетна ретинопатия може да бъде поставена дори с най-елементарен преглед от всеки офталмолог, но подробната оценка на степента на засягането на ретината става с високоспециализирани изследвания.
Флуоресцеиновата ангиография и ОСТ(оптичната кохерентна томография) се превърнаха в стандарт за ранната диагностика и оценка степента на прогресия, като помагат за определянето на подхода за лечение.
Лечение
Основният проблем е да се спре растежа на новообразувани съдове, които стоят в основата на все по-новите и нови кръвоизливи по ретината.
Средството на избор за лечение в този случай е Лазерната Панретинална Фотокоагулация. С помощта на ретинален лазер се коагулират зоните, страдащи от намален приток на кислород, извън зоните на централното зрение, предотвратявайки по-нататъшния разтеж на новообразувани, чупливи съдове. Целта е да се спре напредването на болестта /да се прекъсне порочния кръг – исхемични зони – неосъдове – нови кръвоизливи/.
При по-късните фази, в които самостоятелното лечение с лазер не е достатъчно се предприема лечение с т.нар anti VEGF.Това са медикаменти, които се поставят директно в окото с “инжекция” в условията на операционна стерилност.
При сериозен неповлияващ се оток се използват и инжекции с кортикостероиди, които се поставят както в, така и отвън зад окото.
Витректомията е хирургичен метод, който се прилага при пациенти с кръвоизлив в стъкловидното тяло или развити сраствания от съединителна тъкан, както и отлепена ретина.
Изследванията са доказали, че диабетици, при които нивото на кръвната захар се поддържа в нормални стойности, имат по- малко усложнения в очите, отколкото тези с лош контрол на захарния диабет.
Пациентите с диабет могат значително да намалят появата на диабетна ретинопатия и поне прогресирането на болестта чрез редовни посещения при офталмолог. Колкото в по-начален стадий се започне лечението, толкова по-големи са шансовете да се спре прогресирането на заболяването. Затова препоръките са контролните прегледи са веднъж годишно за диабет тип II и на 6 месеца при тип I.